Тони Лучани: Принадлежи ни само времето, което даваме

Как се ражда фотопроектът

Както много истински значими истории, и този проект започва случайно. През 2014 година канадският художник Тони Лучани изпробва новия си фотоапарат, когато на шега майка му Елиа прави “фотобомба” и го разсмива в огледалото. Това слага началото на 4-годишен успешен фотографски експеримент, който носи световна слава за Тони, утеха и радост за болната му майка и много събрани средства за хората, страдащи от Алцхаймер в Канада.

Отражения от миналото

Когато научава, че 91-годишната му майка страда от Алцхаймер, Тони осъзнава, че не знае почти нищо за тази болест. Налага се двамата да живеят заедно, защото самостоятелният дом вече не е безопасен за нея.

В началото съвместният им живот е тягостен и мъчителен. Тя му задава многократно едни и същи въпроси, рядко си спомня скорошни случки. Трудно ѝ е да повярва, че вижда себе си в огледалото. Заради загубата на краткосрочната памет, много по-ясни за нея са картините от ранната ѝ младост.

 

Случката с фотобомбата е забавно откритие и за двамата. Тони разбира, че фотoапаратът е чудесно средство да се забавляват, да общуват и да се чувстват добре заедно, докато създават изкуство. Тони започва да провокира майка си да му разказва моменти от своята младост. Пресъздава ги в снимки, докато тя му позирала и така се свързвал с нея по нов начин:

“Майка ми не можеше да възстанови ясно вчерашния ден или да си спомни какво е станало преди минути. Но си спомняше добре ранните си години. Разпитвах я и тя с охота ми разказваше истории. Аз слушах, бях нейната публика. Хрумваха ми идеи. Записвах ги и ги скицирах. Заедно решавахме как да позира пред фотоапарата. Обсъждахме какво да бъде посланието на всяка снимка. Майка ми обичаше процеса, актьорстването. Чувстваше се способна, желана и нужна.”

Тони Лучани става световноизвестен със своя документален проект “МАМА: Междувременно” (MАММА: in the meantime), въпреки че дотогава рядко е снимал. Над 40 години той е бил отдаден на кариерата си на художник.

Тони гостува на много световни галерии с фотоекспозиции, посветени на майка му Елиа. Всички събрани средства от изложбите и други инициативи дарява на канадската асоциация за борба с Алцхаймер. Дарените средства до момента са над 14 000 долара.

Отдайте почит на възрастните си роднини, докато са с вас

 В наши дни Тони не снима майка си. Тя е в дом за възрастни хора с напреднала деменция. Не си спомня името му, но винаги когато го види, се усмихва. Дори самата тя обаче да не се разпознава на снимките, те ще останат съхранени за вечността, винаги ще носят посланието, вложено от нейния син Тони:

“Помнете, че възрастните ни близки искат да се чувстват част от нещо, каквото и да е то. Няма нужда това да е нещо изключително сложно и дълбоко – може да е просто разходка в парка. Важното е да сте заедно, да чувстват, че тяхното присъствие има значение – не само в миналото, но също тук и сега. Че те могат да споделят, да влияят, че имат право на глас. Животът се върти около желанието да живееш, а не в очакването да умреш.

По време на снимките с майка ми осъзнах, че ни принадлежи само времето, което даваме и истински споделяме.”

 

Please follow and like us:
Tweet 20
fb-share-icon20